Основни аспекти на лобизма и търговията с влияние

Резюме

Лобизмът е процес на влияние върху публичната политика за защита на групов интерес, но в България все още липсва специален закон за неговото регулиране. Поставянето му под контрол е ключово за предотвратяване на корупцията. Трябва ясно да се разграничава легитимният лобизъм от престъплението „търговия с влияние“ (чл. 304б от НК), което криминализира получаването или предлагането на облага за нерегламентирано упражняване на влияние върху длъжностни лица при вземане на решения.

Основни факти накратко

• Липса на специален закон: В България няма Закон за лобизма, за разлика от САЩ (закони като FCPA и др.)
• Косвена регулация: Прилагат се Законът за администрацията, Законът за държавния служител, Законът за противодействие на корупцията и др.
• Обект на лобизма: Органите на държавната власт на централно и местно равнище
• Търговия с влияние: Криминализирана през 2002 г. (чл. 304б от НК) след присъединяването към Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа
• Субект на престъплението: Всяко наказателноотговорно лице, което може да упражни влияние, без да е задължително да е длъжностно лице
• Източник: Цакова, И., Лобизмът, изд. Дамян Яков, 2010 г.

Същност и обект на лобизма

Лобирането може да бъде дефинирано като процес на влияние върху публичната политика – законодателна и правителствена. По същество то представлява форма на застъпничество за някаква цел, израз на определен групов интерес или гледна точка по обществен проблем. Обект на лобистка дейност са органите на държавната власт, а субект обикновено е заинтересована влиятелна група или лице.

Често тази дейност се осъществява във връзка с обществени поръчки, данъчни облекчения, приемане на законопроекти, търговски договори и управленски решения. За да бъде лобизмът легална и легитимна дейност, е необходима съответна нормативна регулация, която да разграничава правомерните действия от корупцията.

Правна рамка на лобизма в България

В Република България липсва утвърден Закон за лобизма. Затова дейностите, свързани с него, се регулират косвено чрез други нормативни актове: Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за достъп до обществената информация и Закона за омбудсмана.

Специално отношение към регулирането на тези дейности имат и антикорупционните закони, сред които новият Закон за противодействие на корупцията (в сила от 06.10.2023 г.). Поставянето на лобизма под институционален контрол е гаранция, че той няма да прерасне в престъпни действия.

Разграничение: Лобизъм срещу „търговия с влияние“

Лобистките дейности следва ясно да бъдат разграничавани от търговията с влияние. Според Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа, към която България се присъединява през 2002 г., търговията с влияние е обещаването, даването или предлагането на неследваща се облага на човек, който твърди, че може да упражни влияние при вземането на решения.

Това е особен вид корупционно поведение, при което се реализира нерегламентирана социална размяна на блага (както в публичния, така и в частния сектор).

Търговията с влияние като престъпление (чл. 304б от НК)

През 2002 г. търговията с влияние е изрично криминализирана чрез създаването на чл. 304б в Наказателния кодекс. При това престъпление деецът иска или приема дар (или обещание за такъв), за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице. Извършител може да бъде всеки, като не е нужно той да има качеството на длъжностно лице, нито да е пряк участник в сделката – достатъчно е да има обективната възможност да упражни влияние.

Отговорен пред закона е и този, който предложи или даде облагата. И двете деяния са умишлени и често се проявяват при приватизационни сделки и обществени поръчки.

Често задавани въпроси

Има ли Закон за лобизма в България?

Не. В Република България все още не съществува специализиран Закон за лобизма. Дейностите се регулират косвено чрез антикорупционното законодателство, Закона за държавния служител, Закона за администрацията и други актове.

Какво е търговия с влияние?

Търговията с влияние е престъпление по чл. 304б от Наказателния кодекс, при което се предлага или приема облага с цел да се упражни нерегламентирано влияние върху решението на длъжностно лице.

Трябва ли извършителят на търговия с влияние да е длъжностно лице?

Не. Извършител може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което твърди или има обективната възможност да упражни влияние, независимо дали заема държавна длъжност.

Каква е разликата между лобизъм и корупция?

Лобизмът е легитимна форма на застъпничество и представяне на интереси пред институциите. Когато обаче тази дейност включва нерегламентирана размяна на блага (подкупи, неследващи се облаги) за влияние върху решенията, тя се превръща в престъпление (корупция или търговия с влияние).