Криптоактиви – правна същност, рискове и регулация

cryptoassets-legal-essence-risks-regulation
Яну. 11, 2024
По своето същество криптовалутите могат да бъдат определени като цифрови финансови активи, предназначени да служат като средство за обмен чрез използване метода на криптографията за осигуряване на транзакции. В този контекст криптоактивите представляват цифрово представяне на стойност или права, които могат да донесат значителни ползи за пазарните участници и потребителите.
Криптовалутите се отличават със своя платежна система, при която сделките по покупко-продажба на съответната криптовалута се отразяват в глобален дигитален регистър на транзакции (споделена счетоводна книга), наречен „блокова верига” (block chain).
Основната функция на криптоактивите се състои във възможността им да служат като заместител на паричните средства или на традиционните финансови инструменти. Този тип дигитални активи често се търгуват на децентрализирани борси, с оглед на което възниква въпросът за тяхната правна същност, респективно - за начина им на третиране.
Първоначалната липса на ясна нормативна рамка, както и недостатъчната интегрираност на криптопазарите в традиционната финансова система бяха сочени за дълъг период от време като част от причините за относително ниската ликвидност и високата волатилност на този тип валути.
Към настоящият момент регулацията спрямо криптовалутите се съдържа преимуществено в Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937, по-известен като Регламент MiCa. Видно от съдържанието му, криптоактивът може да се разглежда като актив, който зависи основно от криптографията и технологията на разпределения регистър (ТРР) или от подобна технология като част от възприеманата си или присъщата си стойност, който не е емитиран или гарантиран от централна банка или публичен орган и който може да се използва като средство за обмен или за инвестиционни цели. 
Регламентът класифицира криптоактивите в три основни категории с оглед на това дали се стремят да стабилизират стойността си спрямо други активи - токени за електронни пари, токени, обезпечени с активи и криптоактиви, различни от токени, обезпечени с активи, и токени за електронни пари.
Създадени  е също така регулативна рамка относно различните услуги, свързани с криптоактиви - обезпечаване на функционирането на платформа за търговия с криптоактиви, обмен на криптоактиви срещу средства или срещу други криптоактиви, получаването или предаването на нареждания за криптоактиви от името на клиенти, изпълняването на нареждания за криптоактиви от името на клиенти и т. н.
Важно е да се отбележи, че Регламентът MiCa влезе в сила от 29.06.2023 г., но по-голямата част разпоредбите му ще започнат да се прилагат едва от 30 юни 2024 г. или от 30 декември 2024 г.
С него бе направен опит за създаване на цялостна, специализирана и хармонизирана правна рамка за пазарите на криптоактиви, които не са обхванати от законодателните актове на Съюза в областта на финансовите услуги.
Освен надзор в дигиталната икономика, новосъздадената регулация на европейско ниво си поставя като цел също и създаването на правна сигурност, повишаването на информираността на потребителите, противодействието срещу пазарни злоупотреби, избягване на измами и подпомагане стабилното функциониране на платежните системи.
Важно е да се подчертае, че към днешна дата все още е налице несигурност относно приемането на криптовалутите като валидни обезпечения от страна на банковите институции. Въпреки това въвеждането на новата правна рамка се очаква да доведе до определено ниво на стабилизиране на финансовия пазар в глобален аспект.
Като обобщение следва да отбележим, че технологията на криптовалутата неминуемо крие "потенциални трансформиращи" ефекти върху финансовата система. Въпреки актуалните рискове, свързани с криптовалутите и осъществяваните транзакции с тях, следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че пазарът на тези активи безспорно предоставя възможности от гледна точка на иновативни цифрови услуги, алтернативни платежни инструменти и нови източници на финансиране на търговските дружества.
Отчетено следва да бъде и обстоятелството, че в част от държавите извън ЕС дейностите с криптоактиви биват предмет на определени рестрикции, нарушаването на които може да доведе до налагане на санкции, вкл. и на наказателна отговорност, поради което във всеки конкретен случай е необходимо да бъде извършвано предварително запознаване със съответното държавно законодателство.