Какво представлява съдебната спогодба по българското право?

Резюме

Съдебната спогодба е двустранен договор между страните по висящо гражданско дело, одобрен от съда, с който страните, чрез взаимни отстъпки, прекратяват изцяло или отчасти правния спор между тях. Урежда се от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК тя има значението на влязло в сила съдебно решение — тоест ползва се със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила.

• Приложимо право: Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
• Правна природа: Смесен институт — едновременно гражданскоправна сделка и процесуален акт
• Основен механизъм: Взаимни отстъпки между спорещите страни
• Правна сила: Приравнена на влязло в сила решение (чл. 234, ал. 3 ГПК) — със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила
• Къде се сключва: Пред съда, разглеждащ делото, и се вписва в съдебния протокол
• Кой я подписва: И двете страни, председателстващият съдия и съдебният секретар
• Финансово предимство: Половината от внесената държавна такса се връща на ищеца
• Подлежи ли на обжалване: Определението за одобряване на спогодбата не подлежи на обжалване; определението за прекратяване на делото подлежи на обжалване
• Автор: Адвокат Ива Николова

Определение: съдебна и извънсъдебна спогодба

По смисъла на ЗЗД, с извънсъдебната спогодба страните прекратяват съществуващ спор или избягват възможен бъдещ спор чрез взаимни отстъпки. Тези отстъпки могат да породят, изменят или прекратят правоотношения — включително такива, които не са били предмет на самия спор.

Съдебната спогодба стъпва върху същите тези основи, но добавя процесуален елемент: тя трябва да възникне в рамките на висящо гражданско дело и да бъде официално одобрена от съда. След одобряването й делото се прекратява в обхвата на постигнатото съгласие, а неуредената част от спора, ако има такава, може да продължи в самостоятелно производство.

Цел: Съдебната спогодба съществува, за да внесе сигурност и яснота в отношенията между спорещите страни. Страните се съгласяват, че правното положение е точно такова, каквото е обявено със спогодбата — а това означава, че всяка от тях отчасти се отказва от съществуващо свое право и същевременно отчасти поема несъществувало дотогава задължение.

Четирите (или пет) правни действия на съдебната спогодба

Съдебната спогодба не е единен по своето действие акт — тя поражда едновременно няколко отделни правни последици:

1. Декларативно (установително) действие

Спогодбата потвърждава съдържанието и характеристиките на вече съществуващото между страните правоотношение, без непременно да включва нови отстъпки. Тя просто установява съществуващото положение.

2. Конститутивно действие

Това действие се проявява, когато страните приемат чрез отстъпките си действителна промяна в правното си положение — спогодбата не само описва действителността, но и я изменя.

3. Преклузивно (право-установяващо) действие

Страните взаимно се задължават да считат установеното със спогодбата правно положение за окончателно и се съгласяват занапред да не го оспорват.

4. Регулиращо действие

Спогодбата установява подлежащи на изпълнение задължения и признати права за всяка от страните. Всяка страна може да търси изпълнение от другата въз основа на клаузите на спогодбата.

5. Прехвърлително (транслативно) действие

Когато спогодбата включва действително прехвърляне на права между страните, тя може да изпълнява и функцията на прехвърлителна сделка.

Изисквания за валидност на съдебната спогодба

Освен изискванията за извънсъдебна спогодба, съдебната спогодба в България трябва да отговаря и на три допълнителни условия:

• Форма пред съда: Спогодбата трябва да бъде сключена пред съда, разглеждащ делото, и да бъде вписана в съдебния протокол, подписан от двете страни, председателстващия съдия и съдебния секретар. Тази форма е условие за действителност на съдебната спогодба съгласно ГПК, а не само процесуална формалност.
• Одобрение от съда: Съдът е длъжен да провери спогодбата за съответствие със закона и с добрите нрави, след което постановява определение, с което я одобрява. Това определение е охранителен (безспорен) акт, постановяван по съвместна молба на страните.
• Искане за прекратяване на делото: Страните трябва изрично или мълчаливо да поискат от съда да прекрати делото поради липса на предмет на спора, доколкото той е уреден със спогодбата.

Правни последици: защо съдебната спогодба има силата на съдебно решение

Съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК, съдебната спогодба има същата правна тежест като влязло в сила съдебно решение. Това означава, че тя се ползва със:

• Сила на пресъдено нещо — спорът не може да бъде пререшаван
• Изпълнителна сила — може да бъде изпълнявана принудително, както съдебно решение

Тази процесуална сила съответства на основната цел на спогодбата: окончателно разрешаване на спора и десезиране на съда занапред.

Начини за обжалване и оспорване на съдебната спогодба

Съдебната спогодба всъщност се състои от три отделни, наслоени един върху друг акта, всеки от които има собствен режим на оспорване:

• Спогодбеният договор (сделка)
• Определението на съда, с което спогодбата се одобрява
• Определението на съда, с което делото се прекратява

Подлежи ли на обжалване определението за одобряване на спогодбата?

Не. Тъй като определението за одобряване е охранителен (безспорен) акт, който сам по себе си не разрешава правния спор, то не подлежи на обжалване.

Подлежи ли на обжалване определението за прекратяване на делото?

Да. Това определение следва общия режим на определенията, с които се прекратяват съдебни производства, и подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд.

Може ли самият спогодбен договор да бъде оспорен?

Спогодбата запазва характера си на договор — одобрението от съда не я превръща в съдебен акт. Като последица:

• Тя не може да бъде обжалвана пред по-горестоящ съд
• Не може да бъде тълкувана по реда на чл. 251 ГПК, приложим за тълкуване на съдебни решения
• Не може да бъде допълвана или изменяна от съда

Вместо това всеки порок трябва да бъде установен по отделен исков ред, на основание общите основания за нищожност и унищожаемост на договорите.

Кога съдебната спогодба е нищожна поради липса на основание?

Това е основание за нищожност, специфично именно за съдебните спогодби. „Основанието“ на една сделка е нейната типична, непосредствена цел — търсеният от страните правен резултат. Целта на спогодбата е да прекрати или предотврати спор, и точно това е съществен елемент, без който спогодбата не би могла да бъде определена или да съществува като такава. Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, спогодбата е нищожна поради липса на основание, когато липсва съществуващ или възможен бъдещ спор, който тя да разрешава.

Възможно е страните да симулират наличие на правен спор единствено с цел, чрез сключване на съдебна спогодба в рамките на този привиден спор, да уредят отношенията си по начин, изгоден за тях — но такава симулативна съдебна спогодба е нищожна. По този въпрос е установена трайна съдебна практика.

Предимства на съдебната спогодба

• Спестяване на време и разходи: Тъй като постигнатото съгласие отразява това, което и двете страни действително са приели, е по-вероятно то да бъде изпълнено доброволно, което намалява разходите и забавянето при принудително изпълнение.
• Частично възстановяване на държавната такса: Когато делото приключи със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
• Балансиране на интересите: За разлика от съдебното решение, което се основава на установените по делото факти, спогодбата се основава на договорен баланс на интересите — страните сами избират кои отстъпки са изгодни за тях.
• Запазване на отношенията: Спогодбата е по-бърз и по-необременяващ начин за разрешаване на спора, което помага за запазването на работните отношения между търговски партньори и намалява напрежението при семейни или лични спорове.

Често задавани въпроси

Какво представлява съдебната спогодба?

Съдебната спогодба е одобрен от съда договор между страните по висящо гражданско дело, с който те, чрез взаимни отстъпки, прекратяват изцяло или отчасти спора помежду си.

Обвързваща ли е съдебната спогодба?

Да. Съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК, тя има силата на влязло в сила съдебно решение, включително сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила.

Подлежи ли съдебната спогодба на обжалване?

Спогодбеният договор и определението за неговото одобряване не подлежат на обжалване. Определението за прекратяване на делото подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд.

Може ли съдебната спогодба да бъде обявена за нищожна?

Да — най-вече поради липса на основание съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, когато не е съществувал действителен спор за разрешаване, включително в случаите на симулативен (привиден) спор.

Връщат ли се пари, ако делото приключи със спогодба?

Да. Половината от вече внесената държавна такса се връща на ищеца, когато делото приключи със съдебна спогодба.

Кои закони уреждат съдебната спогодба в България?

Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) и Гражданският процесуален кодекс (ГПК), по-конкретно чл. 234, ал. 3 ГПК и чл. 26, ал. 2 ЗЗД.