Обявяването на действителните собственици на дружества - намеса в основните права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС

Резюме:

На 22 ноември 2022 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови по съединени дела C-37/20 и C-601/20 (WM и Sovim SA срещу Luxembourg Business Registers), че задължението на държавите членки да предоставят на всяко лице от обществеността безусловен достъп до регистрите на действителните собственици нарушава правото на зачитане на личния живот (чл. 7) и правото на защита на личните данни (чл. 8) от Хартата на основните права на ЕС. Съдът обяви за невалиден чл. 1, т. 15, буква „в“ от Директива (ЕС) 2018/843 (Петата директива относно борбата с изпирането на пари). Компетентните органи и звената за финансово разузнаване (ЗФР) не са засегнати – те запазват пълен достъп до данните за действителните собственици във всички случаи.

Основни факти накратко

• Наименование на делото: WM и Sovim SA срещу Luxembourg Business Registers
• Номера на делата: Съединени дела C-37/20 и C-601/20
• Съд: Съд на Европейския съюз (СЕС)
• Дата на решението: 22 ноември 2022 г.
• Запитваща юрисдикция: Tribunal d'arrondissement de Luxembourg (Окръжен съд на Люксембург)
• Вид производство: Преюдициално запитване
• Обявена за невалидна разпоредба: Чл. 1, т. 15, буква „в“ от Директива (ЕС) 2018/843, с която е изменен чл. 30, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849
• Правно основание за невалидността: Чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на ЕС (зачитане на личния живот; защита на личните данни)
• Какво отпада: Безусловният публичен достъп до регистрите на действителните собственици
• Какво остава незасегнато: Достъпът на компетентните органи и звената за финансово разузнаване (ЗФР), който се запазва във всички случаи

Предистория: за какво се отнася делото

Правото на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари задължава държавите членки да поддържат регистри на действителните собственици на дружества и други юридически лица, учредени на тяхна територия, като инструмент за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съгласно Директива (ЕС) 2018/843 (с която е изменена по-ранната Директива (ЕС) 2015/849), държавите членки са били длъжни да осигурят достъп на всяко лице от широката общественост до определена информация за действителните собственици, без това лице да е длъжно да доказва какъвто и да е интерес или основание за искането.

Окръжният съд на Люксембург отправя преюдициално запитване до СЕС с въпрос дали тази система на неограничен публичен достъп е съвместима с правото на ЕС в областта на основните права.

Мотиви на Съда

1. Намеса в основните права. Предоставянето на достъп на широката общественост до данни за действителните собственици представлява намеса в правото на зачитане на личния живот (чл. 7 от Хартата) и правото на защита на личните данни (чл. 8 от Хартата) – независимо от последващото използване на информацията от лицето, което я е получило.

2. Риск от профилиране. Съчетаването на идентификационните данни на едно лице с информация за естеството и обхвата на неговите участия позволява на трети лица да изградят подробен профил на имущественото състояние, стопанската дейност и инвестициите на това лице в различни държави и сектори.

3. Неограничен и неконтролируем достъп. Тъй като данните са достъпни за потенциално неограничен брой лица, без изискване за посочване на основание или законен интерес, те могат да бъдат получени от всеки – включително от лица, чиито цели нямат никаква връзка с преследваната от правилата цел за борба с изпирането на пари.

4. Излагане на конкретни рискове. Публичният достъп може да изложи действителните собственици на непропорционален риск от измама, отвличане, изнудване, тормоз, насилие или сплашване – рискове, които се засилват от факта, че данните се съхраняват продължително време и могат да бъдат широко разпространявани.

5. Целесъобразна, но не необходима мярка. Съдът приема, че публичният достъп до тези данни може да допринесе за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Той обаче установява, че степента на намеса в основните права надхвърля строго необходимото за постигане на тази цел.

6. Непропорционалност. Правилата не отговарят на изискванията на правото на ЕС за яснота и точност. Като допуска държавите членки да предоставят достъп „най-малко“ до определени категории данни, директивата не определя достатъчно точно действителния обхват на оповестяваната информация.

7. Липса на достатъчни гаранции. В сравнение с предходния режим – при който достъпът е бил ограничен до лица, доказали „законен интерес“ – режимът на безусловен публичен достъп представлява значително по-сериозна намеса, без да предвижда достатъчни гаранции за субектите на данни срещу злоупотреба с тях.

8. Органите остават незасегнати. Нищо от изложеното по-горе не засяга достъпа на компетентните органи и звената за финансово разузнаване (ЗФР) – техният достъп до регистрите на действителните собственици се запазва изцяло във всички случаи.

Правно основание на решението

СЕС основава решението си на установената своя практика, съгласно която предоставянето на лични данни на трети лица само по себе си представлява намеса в чл. 7 и чл. 8 от Хартата – независимо от последващото използване на тези данни. Тъй като данните за действителните собственици се отнасят до идентифицирани физически лица, предоставянето на достъп до тях на широката общественост засяга едновременно правото на личен живот и правилата за обработване на лични данни.

Съдът подчертава също, че изразът „най-малко“ в чл. 30, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849 (в изменената му редакция) създава правна несигурност: държавите членки могат по избор да оповестяват допълнителни категории данни – потенциално включително датата на раждане или данните за контакт на действителния собственик – без достатъчно ясно определена горна граница на това какво може да бъде оповестено.

Какво точно постанови Съдът (диспозитив на решението)

СЕС обявява за невалидна частта от чл. 1, т. 15, буква „в“ от Директива (ЕС) 2018/843, съгласно която държавите членки са били длъжни да осигурят достъп във всички случаи на всяко лице от широката общественост до информация за действителните собственици. Невалидността се отнася конкретно до изискването за достъп на широката общественост – а не до самата система на регистри на действителните собственици, нито до достъпа на компетентните органи или звената за финансово разузнаване.

Какво означава това на практика

• Регистрите продължават да съществуват: Държавите членки не са длъжни да премахват регистрите на действителните собственици.
• Достъпът на органите не се засяга: Компетентните органи и звената за финансово разузнаване запазват пълен, безусловен достъп за целите на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
• Безусловният публичен достъп отпада: Държавите членки вече не могат законно да предоставят на широката общественост неограничен достъп без изискване за посочване на основание или законен интерес.
• Моделът на „законен интерес“ може да се завърне: Решението на практика възражда значението на по-ранния стандарт за достъп въз основа на „законен интерес“ като по-пропорционална алтернатива.

Често задавани въпроси

Какво реши СЕС по делото Sovim?

На 22 ноември 2022 г., по съединени дела C-37/20 & C-601/20, СЕС постанови, че изискването за безусловен публичен достъп до регистрите на действителните собственици нарушава чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на ЕС, и обяви съответната разпоредба на Директива (ЕС) 2018/843 за невалидна.

Коя директива на ЕС е засегната?

Директива (ЕС) 2018/843 (Петата директива относно борбата с изпирането на пари), по-конкретно чл. 1, т. 15, буква „в“, с която е изменен чл. 30, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849.

Запазват ли органите достъп до данните за действителните собственици?

Да. Компетентните органи и звената за финансово разузнаване запазват пълен достъп във всички случаи – решението засяга единствено безусловния достъп на широката общественост.

Защо Съдът приема правилото за публичен достъп за незаконосъобразно?

Защото то е позволявало на неограничен брой лица, без да е необходимо посочване на основание или законен интерес, да получат достъп до чувствителни лични данни – създавайки риск от профилиране и излагайки действителните собственици на измама, изнудване и други вреди, без достатъчни гаранции.

Премахва ли се самата система от регистри на действителните собственици?

Не. Обявено е за невалидно единствено конкретното изискване за безусловен публичен достъп – самата система от регистри и достъпът на органите остават в сила.

Какъв правен стандарт може да замени безусловния публичен достъп?

Решението насочва отново към модел на „законен интерес“, при който достъп се предоставя само на лица, доказали релевантен интерес – сходен със стандарта, прилаган преди изменението от 2018 г.