Скорошни изменения в Гражданския процесуален кодекс относно защита на потребителите

Резюме

През декември 2019 г. в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на България бяха направени изменения, с които на съда се възлага ново, задължително правомощие: да проверява служебно — без длъжникът да е длъжен да прави възражение — дали договорите с потребители съдържат неравноправни клаузи. Това ново задължение се прилага както при обикновени граждански спорове, така и, най-съществено, в заповедното производство и производството по незабавно изпълнение, където до момента съдът извършваше единствено формална проверка на документите. Целта е да се предотврати провеждането на принудително изпълнение (издаване на изпълнителни листове) срещу потребители въз основа на договори, съдържащи неравноправни клаузи.

• Какво се промени: Гражданският процесуален кодекс (ГПК), изменен през декември 2019 г.
• Същността на промяната: Съдът вече е длъжен да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори
• Кой се смята за „потребител“? Определя се чрез препращане към Закона за защита на потребителите (ЗЗП) — лице, което придобива или използва стоки или услуги за лични или семейни нужди, а не за професионални или търговски цели
• Къде се прилага новото задължение: В общото гражданско производство, в заповедното производство и в производството по незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
• Ключово легално определение: „Неравноправна клауза“ — определена в чл. 143 от Закона за защита на потребителите
• Удължен срок за обжалване: От две седмици на един месец за обжалване на заповед за незабавно изпълнение
• Неотстранена тясна място в системата: Съдът продължава да разполага само с три дни (чл. 411, ал. 2 ГПК) за произнасяне по заявлението за издаване на заповед за изпълнение — въпреки че проверката вече е по същество, а не само формална

Защо се приемат тези изменения

Потребителското право придобива нарастващо значение през последните години и законодателят разширява защитата на потребителите отвъд обхвата на специалния Закон за защита на потребителите, като я включва и в общото гражданско производство. Измененията на ГПК от декември 2019 г. са насочени конкретно към неравноправните клаузи в потребителски договори, като запълват празноти, позволявали до момента на кредиторите да се сдобиват с изпълнителни основания и изпълнителни листове без каквато и да е съдебна проверка дали основният договор е справедлив спрямо потребителя.

Кой е „потребител“ по смисъла на новите правила

Самият ГПК не съдържа определение на понятието „потребител“ за целите на новите процесуални правила. Вместо това съдилищата прилагат определението от Закона за защита на потребителите: най-общо казано, потребител е лице, което придобива или използва стоки или услуги за лични или семейни нужди — а не за професионални или търговски цели.

Ново задължение №1: Съдът следи служебно за неравноправни клаузи във всички потребителски спорове

Още в Глава втора на ГПК — „Основни начала“ — е въведено ново задължение съдът да проверява служебно дали договор, сключен с потребител, съдържа неравноправни клаузи.

Какво означава това на практика:

• Ответникът не е длъжен да прави възражение относно неравноправни клаузи — съдът е длъжен да провери това служебно.
• Във всеки граждански спор, произтичащ от потребителски договор, съдът първо се произнася дали са налице неравноправни клаузи.
• Едва след приключване на тази проверка съдът пристъпва към разглеждане на спора по същество.

Ново задължение №2: Заповедното производство изисква проверка по същество

Заповедното производство служи за снабдяване с изпълнително основание — заповед за изпълнение, — след влизането в сила на което се издава изпълнителен лист. Измененията от 2019 г. съществено промениха реда за потребители длъжници.

Изисквани вече документи: Когато вземането произтича от писмен договор с потребител, заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да бъде придружено от:

1. Самия договор
2. Всички приложения, с които той е изменен или допълнен
3. Приложимите общи условия на доставчика на съответните стоки или услуги

Ново основание за отказ: Съдът вече е длъжен да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако установи, че:

• Вземането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор, или
• Съществува обосновано предположение, че такава клауза е налице

По-съществената промяна — от формална към проверка по същество:

Ново задължение №3: Производство по незабавно изпълнение (чл. 417 ГПК)

Член 417 от ГПК изброява документите, въз основа на които може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение — по-бърз ред, при който изпълнителен лист може да бъде издаден незабавно, преди заповедта да е влязла в сила. Този ред традиционно се използва масово от търговските банки.

Стар ред (чл. 417, т. 2 ГПК): Банките можели да се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение единствено въз основа на извлечение от собствените си счетоводни книги, удостоверяващо просрочени и неплатени задължения на клиент.

Нов ред: Писменият договор, от който произтича вземането на банката, вече трябва да бъде приложен към това извлечение, заедно с всички приложения и приложимите общи условия. Аналогично изискване се прилага и когато документът по чл. 417 ГПК представлява запис на заповед, менителница или друга приравнена на тях ценна книга, облигация или купон от нея — ако тази ценна книга обезпечава вземане по писмен договор с потребител.

Ефект върху обжалването: Ако длъжникът обжалва заповед за незабавно изпълнение, въззивният съд вече е длъжен да провери и дали основният потребителски договор съдържа неравноправни клаузи — в допълнение към съществуващата проверка за формална редовност на документа и за удостоверено изискуемо вземане. Ако бъдат установени неравноправни клаузи, заповедта за незабавно изпълнение се обезсилва, а издаденият изпълнителен лист се обезсилва (същият резултат, както при липса на изискуемо вземане изобщо — например когато потребителят не е бил надлежно уведомен за предсрочна изискуемост по договор за кредит).

Допълнителни гаранции за потребителите длъжници

Освен проверката за неравноправни клаузи, измененията въвеждат и редица други мерки в полза на потребителите длъжници:

• По-дълъг срок за доброволно изпълнение, посочен в заповедта за изпълнение
• По-дълъг срок за обжалване: удължен от две седмици на един месец за обжалване на заповед за незабавно изпълнение
• По-нисък размер на обезпечението, което длъжникът трябва да представи, за да поиска спиране на изпълнението след издадена заповед за незабавно изпълнение
• Три конкретни основания за спиране на изпълнението без представяне на обезпечение, вече изрично уредени:
  • Вземането не е изискуемо
  • Вземането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор
  • Размерът на вземането по потребителски договор е неправилно изчислен

Какво представлява „неравноправната клауза“

Член 143 от Закона за защита на потребителите определя неравноправната клауза като клауза, която:

• Е във вреда на потребителя
• Не отговаря на изискването за добросъвестност
• Води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и на потребителя, от друга

Законът за защита на потребителите съдържа и изрично изброяване на конкретни хипотези, за които по принцип се приема, че отговарят на това определение. Тъй като ГПК не влага различен смисъл в понятието „неравноправна клауза в договор с потребител“, при упражняване на новите си правомощия съдът следва първо да съобрази изрично формулираните в специалния закон хипотези на неравноправност, а при необходимост от допълнителен анализ — да се позове на общите критерии, съдържащи се в определението.

Оставащ проблем: тридневният срок за произнасяне

Едно практическо ограничение остава непроменено: съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът продължава да разполага само с три дни, за да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение — срок, в който вече трябва да се включи и проверката по същество за евентуални неравноправни клаузи. Предвид обема на изискваната проверка, това законодателно разрешение не гарантира в достатъчна степен ефективното упражняване от съда на новите му правомощия и създава предпоставки за извършване на чисто формална преценка — което не е в интерес нито на кредитора заявител, нито на потребителя длъжник.

Често задавани въпроси

Какво промениха измененията на ГПК от декември 2019 г.?

Те въведоха задължение съдът служебно да проверява дали договорите с потребители съдържат неравноправни клаузи — както в обикновени искови производства, така и в заповедното производство и производството по незабавно изпълнение.

Кой се смята за „потребител“ по тези правила?

Лице, което придобива или използва стоки или услуги за лични или семейни нужди, а не за професионални или търговски цели, съгласно определението в Закона за защита на потребителите.

Може ли съдът да откаже издаване на заповед за изпълнение заради неравноправна клауза?

Да. Ако съдът установи, че вземането се основава на неравноправна клауза — или че съществува обосновано предположение за такава клауза — той е длъжен да откаже издаването на заповедта.

Промениха ли се редовете за принудително изпълнение спрямо банкови вземания?

Да. Банките, позоваващи се на чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от счетоводни книги), вече трябва да представят и основния писмен договор, приложенията към него и приложимите общи условия.

Какъв е новият срок за обжалване на заповед за незабавно изпълнение от страна на потребителите?

Един месец — вместо предходния двуседмичен срок.

Какво е „неравноправна клауза“ по българското потребителско право?

Съгласно чл. 143 от Закона за защита на потребителите, това е клауза във вреда на потребителя, която нарушава изискането за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и тези на потребителя.

Има ли слабост в практическото прилагане на новите правила?

Да — съдът продължава да разполага само с три дни (чл. 411, ал. 2 ГПК) за извършване на тази проверка по същество, което може да не е достатъчно за нейното реално и съдържателно осъществяване.