Основни аспекти на лобизма и търговията с влияние

Fundamental aspects of lobbyism and trading in influence
Дек. 11, 2023
Загубването на способността на политическите партии да бъдат основен изразител на социално-груповите интереси и породилата се вследствие на това криза на партийно-политическото представителство превръщат лобизма в актуално и значимо явление на политическата сцена със сериозно правно значение.
Лобирането може да бъде дефинирано като процес на влияние върху публичната политика – законодателна и правителствена. По същество то представлява форма на застъпничество за някаква цел, израз на определен групов интерес или гледна точка по обществен проблем. Понастоящем този процес се фокусира основно в сферата на изпълнителната власт и по отношение на него липсва утвърдена правна рамка, доколкото в Република България не съществува Закон за лобизма, какъвто е приет в други страни (напр. в САЩ съществува Закон за публичност на лобистката дейност наред със Закон за корупционните практики в чужбина от 1977 г. – FCPA, който е приет вследствие на нередности, свързани с плащания извън пределите на САЩ през 1975-1976 г. от Northrop, Lockheed, United Brands, Gulf Oil и др. С последния е изменен Закона за борсата на ценни книжа от 1934 г.).
Обект на лобистка дейност са органите на държавната власт на централно и местно равнище. Субект на лобиране обикновено е заинтересована влиятелна група или лице, а предмет на лобистка дейност е конкретният проблем на групата от граждани, които лобират в защита на свои интереси и ценности.
Лобистката дейност често се осъществява за обществени поръчки, признаване на даден отрасъл за приоритетен, данъчни облекчения, признаване на предприятие като попадащо под действие на даден закон, приемане или не на изгоден/неизгоден законопроект, управленски решения в полза на лобиращата група, търговски договори и пр.
Лобизмът като легална и легитимна дейност в демократични условия е невъзможен без съответна нормативна регулация. Тя е от съществено значение с оглед необходимостта да бъдат фиксирани и санкционирани действията на групи и лица, които накърняват обществения интерес и извършват престъпления по смисъла на закона (корупция, подкуп и пр.). Именно конкретните правни норми са тези, които разграничават правомерните лобистки действия от неправомерните престъпни деяния.
В Република България, дейностите, свързани с лобизъм, се регулират косвено чрез различни закони като Закона за администрацията, Закона за държавния служител и Закона за достъп до обществената информация. Косвено отношение към лобизма има и Законът за омбудсмана в България. Специално приложение има също така първоначално Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, влязъл в сила през 2009 г., впоследствие - Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и понастоящем Законът за противодействие на корупцията, в сила от 06.10.2023 г., доколкото уредбата е пряко свързана с регулирането на дейности, касаещи лобиране.
Поставянето на лобистката дейност под контрола на държавата или на институциите на гражданското общество се явява в този смисъл гаранция, че лобизмът няма да прерасне в корупция или други престъпни действия.
Лобистките дейности в този ред на мисли следва ясно да бъдат разграничавани от "търговията с влияние". Последната е дефинирана в Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа (1999), към която Република България се присъединява през 2002 г. Съгласно дефиницията, дадена там, "търговията с влияние" представлява обещаването, даването или предлагането, пряко или косвено, на каквато и да е неследваща се облага на всеки, който твърди или потвърждава, че може да упражни влияние при вземането на решения.
Конвенцията квалифицира търговията с влияние като престъпление и особен вид корупционно поведение, обхващащо получаването на облага от високопоставени ръководни служители благодарение на упражненото от тях влияние. През 2002 г. с промените в Наказателния кодекс "търговията с влияние" е уредена изрично като престъпление, инкриминирано чрез специален нов текст – чл. 304 б от НК. Към днешна дата все още не е налице богата съдебна практика по посочения текст.
Корупционни в смисъла и духа на Наказателния кодекс са престъпления, при които се реализира нерегламентирана социална размяна на блага, като такива дейности могат да бъдат осъществени както в публичния, така и в частния сектор.
Търговията с влияние представлява по своето същество престъпление, при което деецът иска или приема дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приема предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му. Извършител може да бъде всяко наказателноотговорно лице, без да е необходимо то да притежава длъжностно качество. Характерно за субекта на посоченото престъпление е, че той не е пряк участник в корупционната сделка, но е необходимо да разполага с обективната възможност да упражни влияние. От съществено значение е изпълнимостта на поетия ангажимент, като е ирелевантно дали той е реално изпълнен.
Отговорен е и този, който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние. И двата случая са уредени като умишлени. Търговията с влияние често се проявява при приватизационни сделки и обществени поръчки.
 
Използвана литература:
Цакова, И., Лобизмът, изд. Дамян Яков, 2010 г.