Установено противоречие на чл. 281 от НПК с правото на ЕС

Dimitrov & Partners Law Firm
Юли 15, 2022
Предвидената в рамките в съдебната фаза на наказателния процес възможност за прочитане на показанията на свидетел, разпитан пред съдия в досъдебната без участието на обвиняемия, въпреки че е имало възможност това да стане в присъствието му, противоречи на правото на Европейския съюз съгласно представеното заключение на генералния адвокат Антъни Колинс по преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд в България.
 
Предмет на запитването се явява чл. 281 от НПК и по-конкретно въпросът: „Съответен ли е на чл. 8, ал. 1 и на чл. 6, ал. 1 вр. съобр. 33-34 от Директива 2016/343 и на чл. 47, ал. 2 от Хартата национален закон, който предвижда, че правото на подсъдимия да присъства в процеса е спазено и че прокурорът надлежно упражнява задължението си да докаже вината на обвиняемия, ако в съдебната фаза на наказателния процес, когато свидетели не могат да бъдат разпитани поради обективни причини, бъдат приети показанията на тези свидетели, дадени в досъдебната фаза на процеса – при условие че тези свидетели са били разпитани само от обвинението и без участието на защитата, но пред съдия, и при условие че обвинението още в досъдебната фаза е можело да осигури възможност на защитата да участва в този разпит, но не го е направило?“.
 
Генералният адвокат разисква поставеното запитване в светлината на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, с която се установяват общи минимални правила относно някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес. В този смисъл се посочва, че изискването за поддържане на минимални стандарти е тясно свързано с целите да се засили взаимното доверие на държавите членки в техните системи за наказателно правосъдие и да се улесни взаимното признаване на решенията по наказателни дела.
 
В заключението си Антъни Колинс изтъква като основен принцип, че държавите членки следва да гарантират правото на обвиняемите и подсъдимите да присъстват на съдебния процес, воден срещу тях. Позовавайки се на практиката както на Съда, така и на ЕСПЧ, Колинс посочва, че правото на обвиняемите да зададат въпроси на свидетелите, призовани от обвинението по време на съдебния процес по наказателно обвинение, е част от същността на правото на засегнатото лице да присъства на съдебния процес срещу него.
 
В хода на изложението са очертани и законовите положения, възприети в българския наказателнопроцесуален закон, а именно че чл. 281, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 223 от НПК позволяват на съда, пред който е образувано наказателно производство, при определянето на вината или невиновността на обвиняемия да вземе предвид показанията на свидетел, който не може да се яви в съдебния процес поради уважителна причина, дадени пред съдия при разпит от прокурора в досъдебната фаза на производството, като се има предвид, че обвиняемият не може да участва във въпросния разпит, ако към момента на провеждането му не е привлечен официално като обвиняем.
 
Доколкото на практика тези разпоредби са пречка обвиняемите или техните защитници да зададат въпроси на свидетеля на обвинението по време на съдебния процес, генералният адвокат извежда съображението, че същите може да нарушават правото на тези лица да присъстват на съдебния процес срещу тях, гарантирано от член 8, параграф 1 от Директива 2016/343, както и правото на справедлив съдебен процес и правото на защита, закрепени съответно в член 47, втора алинея и член 48, параграф 2 от Хартата.
 
С оглед на изложеното генералният адвокат отправя предложение до Съда на ЕС да отговори на преюдициалния въпрос, както следва:
Национален закон, който предвижда, че правото на обвиняемите да присъстват в процеса е спазено, е несъвместим с член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство във връзка с член 47, втора алинея и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, ако в  съдебната фаза на наказателния процес, когато свидетели не могат да бъдат разпитани поради обективни причини, бъдат приети показанията на тези свидетели, дадени в досъдебната фаза на процеса — при условие че тези свидетели са били разпитани само от обвинението и без участието на защитата, но пред съдия, и при условие че обвинението още в досъдебната фаза е можело да осигури възможност на защитата да участва в този разпит, но не го е направило“.
 
Пълният текст на Заключението може да откриете на следния линк: 
curia.europa.eu