Често процесът по изпълнение срещу неплатежоспособния длъжник преминава през тежки, скъпоструващи за него и за кредитора фази като уговаряне на способи за доброволно изпълнение, заповедно производство или исково производство, изпълнително производство, включително цедиране на вземания, без да се постигне съществен резултат. С изготвянето на проекта на Закон за несъстоятелност на физическите лица се цели преодоляването именно на горепосочения проблем чрез въвеждането на правна уредба, предназначена да запълни съществуващата нормативна празнота и да уреди производството по несъстоятелност на физическите лица в съответствие с изискванията на актовете на Европейския съюз, особеностите на националната правна система и обществените очаквания. 
Законопроектът урежда производство по несъстоятелност на физическите лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство.
Следва да отбележим, че от персоналния обхват на посочения законопроект са изключени физическите лица, които упражняват търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия.
Производството е изцяло доброволно, образува се по искане на добросъвестния длъжник и цели справедливо удовлетворяване на неговите кредитори. Законопроектът предвижда, че е добросъвестен длъжникът този, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си.
За да се започне процедура по несъстоятелност не е достатъчно длъжникът да е неплатежоспособен и добросъвестен – той трябва и да има достатъчно имущество, за да покрие разноските в производството и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите.
Самото производство, подобно на несъстоятелността по ТЗ, се развива пред окръжния съд, на длъжника се назначава синдик, кредиторите предявяват вземанията си, съставя се списък на приетите вземания, формира се маса на несъстоятелността, която изключва несеквестируемото имущество, приема се план за погасяване на задълженията.
В производството са осигурени гаранции за задоволяване на жизнените потребности на длъжника чрез определяне на издръжка от поне една минимална работна заплата, както и определена несеквестируемост на имуществото му.
Уредена е възможност за погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник след изтичане на 3-годишен срок от одобряване на плана за погасяване или описа на имуществото му, ако той е заплатил разноските и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите. Ако добросъвестният длъжник няма секвестируемо имущество, погасяването на задълженията може да настъпи след изтичане на 10-годишен срок.
С предлагания законопроект безспорно би се разрешил отдавна съществуващия проблем, свързан с липсата на национална рамка от мерки за действие при неплатежоспособност и несъстоятелност на физическите лица в България чрез въвеждането за първи път на качествено нов за българската действителност институт.
Приемането му същевременно би довело до премахване или значително ограничаване на текущата регулаторна тежест, свързана с налагането на значителни разходи на длъжниците и кредиторите в съдебни дела и изпълнителни производства, които са с голяма продължителност, както и до оптимизиране на правораздаването и съдебното изпълнение чрез разглеждане на всички вземания само в едно производството.
Ще отбележим, че от ключово значение за приложението на разгледаното производство е до същото да не се прибягва с цел злоупотреба с право. Подобни действия от страна на длъжниците-физически лица неминуемо биха имали генерално  негатвино отражение върху финансовия сектор в страната, поради което следва да се гарантира разумното и добросъвестно приложение на предложеното производство.