Рaзпopeдбaтa oт Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС, ĸoятo зaдължaвa дъpжaвитe члeнĸи дa гapaнтиpaт, чe инфopмaциятa зa дeйcтвитeлнитe coбcтвeници нa yчpeдeнитe нa тяxнa тepитopия дpyжecтвa и дpyги пpaвни oбpaзyвaния e дocтъпнa във вcичĸи cлyчaи зa вceĸи члeн нa шиpoĸaтa oбщecтвeнocт, е невалидна. Това постановява в свое Решение от 22 ноември 2022 г. Съдът на Европейския съюз, с което дава отговор на постъпилите от Tribunal d’arrondissement de Luxembourg (Окръжен съд Люксембург) две преюдициални запитвания относно предоставянето на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния и семеен живот.
С оглед поставеното пред държавите членки изискване за водене на регистър с информация за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания за целите на борбата и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, част от която информация трябва да бъде достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост, запитващата юрисдикция е поставила пред Съда в Люксембург конкретни въпроси относно валидността на разпоредбите от правото на Съюза, с които се установява система за публичен достъп до именно такъв тип информация.
Позовавайки се на постоянната практика на Съда, СЕС на първо място констатира, че предоставянето на лични данни на трети лица представлява намеса в основните права, предвидени в членове 7 и 8 от Хартата. В решението си Съдът посочва, че тъй като съответните данни съдържат информация за идентифицирани физически лица, а именно за действителните собственици на учредените на територията на държавите членки дружества и други правни образувания, достъпът до тях на всеки член на широката общественост засяга основното право на зачитане на личния живот. Освен това предоставянето на такъв достъп на широката общественост представлява обработка на лични данни. Съдът уточнява, че такова предоставяне на достъп на широката общественост представлява намеса в споменатите две основни права, независимо от последващото използване на съобщената информация (в тази насока вж. Решение на СЕС от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains по дело C‑817/19, EU:C:2022:491, т. 96). В това отношение е без значение дали съответните данни за личния живот имат чувствителен характер или дали заинтересованите лица са претърпели евентуални неудобства поради тази намеса.
Съдът отбелязва в своите мотиви също така, че доколкото се отнася до действителните собственици, както и до характера и размера на притежаваните от тях права в дружествата или в другите правни образувания, предоставената на широката общественост информация би могла да позволи въз основа на системата от изисквани от съответното национално законодателство повече или по-малко изчерпателни идентификационни данни да се състави профил на благосъстоянието на съответното лице в определени икономически сектори, държави и предприятия, в които то е инвестирало. Освен това посочената информация става достъпна за потенциално неограничен брой лица, така че такова обработване на лични данни може да позволи свободен достъп до тези данни и на лица, които поради причини, чужди на преследваната с тази мярка цел, се стремят да се осведомят по-конкретно за материалното и финансовото положение на действителните собственици. Потенциалните рискове за съответните лица от евентуална злоупотреба с личните им данни са още по-големи поради това, че данните биват запаметявани и разпространявани.
В допълнение СЕС обръща внимание на обстоятелството, че предоставянето на достъп до подобен тип информация до широк кръг от обществеността би изложилo действителния собственик на непропорционален риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване, поради което с Решение от 22 ноември 2022 г. Съдът на Европейския съюз търси необходимия баланс между обществения и личния интерес. Въпреки изложеното информацията за действителните собственици следва да остане достъпна във всички случаи за компетентните органи и звената за финансово разузнаване.
Наред с това, по въпроса дали разглежданата намеса в правата на зачитане на личния живот и в защитата на личните данни е подходяща, необходима и пропорционална, Съдът приема, че достъпът на широката общественост до информацията за действителните собственици би могъл да допринесе за осъществяването на целите на борбата и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В случая обаче според СЕС тази намеса не се явява ограничена до строго необходимото.
Разглежданата намеса, видно от мотивите на СЕС, не е и пропорционална. В това отношение Съдът констатира, че материалноправните норми, които уреждат тази намеса, не отговарят на изискването за яснота и точност. Всъщност изменената Директива относно борбата с изпирането на пари предвижда, че всеки член на широката общественост има достъп „най-малко“ до посочените в член 30, параграф 5, алинея втора от Директива 2015/849 данни и предоставя на държавите членки възможност да предоставят достъп до допълнителна информация, включваща „най-малко“ датата на раждане или данни за съответния действителен собственик. От употребата на израза „най-малко“ обаче следва, че Директива 2015/849 разрешава предоставянето на обществеността на данни, които не са достатъчно определени, нито определяеми.
В заключение СЕС посочва, че режимът, предвиждащ достъп на широката общественост до информацията за действителните собственици, значително по-тежко засяга гарантираните с членове 7 и 8 от Хартата основни права в сравнение със съществувалия предходен режим, както и че не е налице нито изискуемият баланс между преследваната цел от общ интерес и предвидените в членове 7 и 8 от Хартата основни права, нито достатъчни гаранции за ефективна защита на личните данни на лицата срещу рискове от злоупотреба.
С оглед на изложените по-горе съображения в диспозитива на решението си СЕС постановява, че:
„Член 1, точка 15, буква в) от Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС — с който член 30, параграф 5, първа алинея, буква в) от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията се изменя в смисъл, че държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици на учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост — е невалиден.“
Обявяването на действителните собственици на дружества - намеса в основните права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС

Яну. 18, 2023