Обществените поръчки играят ключова роля като пазарен инструмент, който трябва да бъде използван за постигане на интелигентен и устойчив растеж на икономиката на ЕС и едновременно с това - за гарантиране на най-ефективното използване на публичните средства във всяка отделна държава-членка, като нормативното регулиране на материята относно процедурите за възлагане на поръчки на европейско равнище има за своя цел осигуряването на своеобразна рамка за добри търговски практики.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в Закона за обществените поръчки, „обществена поръчка“ е всяко придобиване от един или няколко възложители посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги от избрани от тях изпълнители, предназначени за обществени цели или за нуждите на публични възложители, а при секторни възложители - за изпълнение на секторни дейности.

В уредбата на възлагането на обществени поръчки своето нормативно място намират принципите за равнопоставеност и недопускане на дискриминация,  свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност, като е налице координация на процедурите по възлагане и с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално тези за свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги.

Следва да се има предвид, че в Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО са предвидени специални изключения относно поръчките за услуги. Видно от член 21, б. „б“ и „в“ от Директивата извън нейното приложно поле остават арбитражните и помирителните услуги, както и:
i) представителство на клиент от адвокат по смисъла на член 1 от Директива 77/249/ЕИО на Съвета (1) във: — арбитражна или помирителна процедура в държава членка, трета държава или пред международна арбитражна или помирителна инстанция; или — съдебно производство пред съд, юрисдикция или публичен орган на държава членка или трета държава или пред международен съд, юрисдикция или институция;
ii) правни съвети, предоставени при подготовката на производство по подточка i) от настоящата буква, или когато има конкретни основания да се счита и висока степен на вероятност въпросът, до който се отнасят правните съвети, да се превърне в предмет на такова производство, при условие че правните съвети са предоставени от адвокат по смисъла на член 1 от Директива 77/249/ЕИО;
iii) услуги по заверяване и удостоверяване на документи, които задължително се предоставят от нотариус;
iv) правни услуги, предоставяни от настойници или попечители, или други правни услуги, чиито доставчици са определени от съд или юрисдикция в съответната държава членка или съгласно закона изпълняват конкретни задачи под надзора на тези юрисдикции или съдилища;
v) други правни услуги, които във въпросната държава членка са свързани, макар и в отделни случаи, с упражняването на официална власт.

В пар. 32 от Директива 2014/25/ЕС от 26 февруари 2014 Европейският парламент и Съветът на ЕС уточняват, че арбитражните и помирителните услуги, както и други сходни алтернативни начини за уреждане на спорове обикновено се предоставят от органи или физически лица, за които е постигната договореност или които са избрани по начин, който не може да се уреди от правилата за обществените поръчки. В този смисъл същите поясняват, че съответната директива не се прилага за поръчки за услуги за предоставяне на такива услуги, независимо от наименованието им съгласно националното право.

Уточнение е налице и относно правните услуги, които се предоставят от доставчици на услуги, определени от съд или юрисдикция на държава членка, включват представителство на клиенти в съдебни производства от страна на адвокат, представляват услуги, които трябва да бъдат предоставени от нотариус или са свързани с упражняването на официална власт. Сочи се, че подобен тип правни услуги обикновено се предоставят от органи или физически лица, определени или избрани по начин, който не може да се уреди от правилата за поръчките, като например в случая с определянето на главния прокурор в някои държави членки. С оглед изложеното европейските институции са заключили, че упоменатите правни услуги също следва да бъдат изключени от обхвата на Директива 2014/25/ЕС от 26 февруари 2014.

Необходимо е в този смисъл да се отбележи, че възложителите на обществените поръчки следва да правят преценка в кои случаи с оглед принципите на пропорционалността и субсидиарността следва да използват външни правни услуги, имайки предвид изложеното по-горе.